Глава 1
В една жежка августска нощ вратата на самотната хижа край гората се отвoри и от там излезе дете на около 14 години. След него се чу:
-Къде отиваш-попита гласа
-Малко да се разходя. Много ми е горещо.-отвърна момчето
-Добре, но побързаи- Отговори гласът отвътре.
Момчето тръгна нагоре към гората. Тази вечер му се струваше необикновенна. Мислеше за предстоящото училище и това как е успял да влезе в най-скапаното училище според него. Докато мислеше за тези работи той бързо се озова от другата страна на склона, но той не обърна внимание, че гората свърши. Изведнъж пред него изскочи звяр. Момчето не се уплаши много, защото не успя да осмисли опасността . Тръгна обратно нагоре, но звяра бързо го настигаше. Той реши бързо че ако е мечка може да се обърне и  да се направи на умрял за да избегне опасноста.  Звярът не беше мечка защото когато младежът се направи на умрял хищникът го захапа за ръката . С другата ръка момчетто успя да напипа един камък, с който удари  звяра по главата. Хищникът падна в несвяст, а момчето взе един по-голям камък и го стовари върху главата на звяра. Ръката на момчето беше силно раздрана но с другата то взе кожата за хищникът и тръгна наобратно. Беше му много трудно да влачи трупа защото същевременно трябваше да притиска и раната на ръката си. Момчето невиждаше къде ходи защото луната беше в новолуние. Момчето се спъна в един корен и започна да се търкаля по склона. Той викаше много силно и от болка и от страх. Спря се в края на пътеката през гората, която иначе беше криволичеща по склона, а той мина напряко. Целият беше одран от къпините растящи измежду дърветата. Стана и бавно закрачи към хижата. В този момент от хижата излезе млад мъж на около 40 години. Момчето каза:
-Татко. Виж какво ме нападна.
-ЕЛЕНА НОСИ ЙОД бързо.-извика мъжът на жена си и се затича към детето.
Елена беше строина тъмно руса жена с прелестен вид. Елена не беше родна майка на момчето, но тя го беше отгледала и момчето я смяташе за негова родна.
Тя донесе бързешката йод и помогна на мъжа си да заведат момчето на светло. Там  жената започна да промива детските рани. На светло се видя и момчето. То не бе високо по-скоро ниско с кестенява коса, и кафеви очи.Детето разказваше историята си, но никои не му повярва защото трупа го нямаше беше изчезнал...